Издал Сердикийския едикт за верска търпимост към християните
В редакцията се получи писмо от видни учени и интелектуалци в подкрепа на честването на хилядолетния юбилей.
Поместваме текста на писмото на учените до редакцията:
Годишнината от Сердикийския едикт на император Галерий (който управлява съвместно с август Лициний и цезарите Константин и Максимин) е мотивация за изява на професионалистите, предизвикателство за медиите и изненада за читателите. Дълги години честванията на годишнини бяха ограничени в рамките на доминиращата идеология и това изолира гражданството от знанието за значими, макар и отдалечени във времето герои и събития. Историците, археолозите, лингвистите, изучaващи Късната античност и Ранното средновековие познават документите, познават и публикациите, изясняващи и тълкуващи фактите, но наблюденията, изводите от техните изследвания, често остават непопулярни за широката публика. Инициативата за честване 1700 годишнината от издаването на Сердикийския едикт за верска търпимост на Галерий предизвиква истинско вълнение сред специалистите, защото е парадокс, свидетелстващ за разчупване на изкуствено наложената рамка за припознаването на културните и историческите феномени като „свои” и „чужди”. Нещо повече. Това е изключителен повод за корекция на насложилите се през годините многобройни въпросителни и грешки в периодичния печат, а и в учебниците, свързани както със случилото се в Сердика през 311 г., така и с всички последвали събития.
Инициативата на Гражданско сдружение „Сердика Сакра”, участието на Софийска голяма община начело с кмета на София Йорданка Фандъкова, присъединяването и на други институции, като Министерството на културата, Съюза на архитектите, УАСГ, НДК и др. като че ли вече предопределя една мащабност и значимост. Предвид досегашното подценяване на събитието и неговата изключителна както универсална, така и локална значимост, се налага и една по-обоснована аргументация на въпроса: Защо честването на 1700 г. от издаването на Едикта на търпимостта и дискусиите около видимите и до днес последици от този Едикт, е най-естествено и логично да се организират в София. Основни аргументи за това са:
1) Този Едикт е изключителен цивилизационен акт. Фактически той е единствен по рода си документ, формулиращ идеята за религиозна търпимост /толерантност/ и прекратяващ антихристиянските гонения в Римската империя. Текстът му е изцяло запазен на латински и гръцки език съответно в „За гибелта на гонителите” на Луций Цецелий Лактанций (cap. XXXIV) и в „Църковната история” на Евсевий Кесарийски (lib. VIII. cap. 17).
Така нареченият „Милански едикт” от 313 г. е подложен на критика в научната литература още от 1880 г., а от 20-те г. на 20 в. има серия сериозни публикации за уникалната значимост на Галериевия едикт от 311 г.
2) Галериевият едикт е издаден в Сердика. Този факт, зад който още през 1907 г. застава авторитет от ранга на Дюшен с категоричното: „едиктът без съмнение е издаден в Сардика”, е масово познат и интерпретиран в международната научна общност. Това се отразява в наложилия се от преди десетина години термин „Сердикийски едикт” или, в най-компромисния вариант – „Едиктът, издаден в Сердика и промулгиран в Никомидия”. За локализацията на събитието свидетелстват като споменатите църковни историци Лактанций и Евсевий, така и авторите, подробно описали биографията на император Галерий – Евтропий, Валесианския Аноним, (Псевдо) Аврелий Виктор, Йордан, Блажени Йероним и др.
3) Авторът на Едикта – император Галерий, е роден и починал в Сердика – безспорен факт, изрично подчертаван във всички извори от 4-6 век и от всички изследователи на този период в църковната и светската история. Биографичните данни за Галерий в случая са особено важни, понеже Едиктът е издаден в Сердика дни преди смъртта на императора и отразява характерния духовен климат не само на епохата, а и на региона.
Галерий, както и създателят на Тетрархията – Диоклетиан, дълго време е бил гонител на християните. В сухите сведения обаче, едва ли може да се усети психологията и драмата на онези времена. Всъщност Галерий е зет на Диоклетиан, а съпругите и на двамата, т.е. жената и дъщерята на Диоклетиан, са били християнки. С други думи – тези двама първи мъже на Римската империя са издавали закони срещу християните в Империята, но са допускали християнския бог в домовете си! Сложността на ситуацията е занимавала не едно поколение историографи, които са влагали в коментарите си визията и на собственото си поколение, и на личния си ангажимент към църквата. Изворите по-нататък говорят за разболяването на Галерий от неизлечима болест, което довело до рязката промяна в поведението му и вземането на решение за издаване на Едикта. Възможно е – подобна е и съдбата на Апостол Савел-Павел, според Светото Писание.
За съвременната християнска култура е важно, че Сердикийският едикт от 311 г. е институционалното решение, с което се отваря път на Християнството за свободно изповядване и разпространение. А за гражданите на съвременна София е важно, че това събитие, този личностен прийом и този административен акт са се случили тук, на мястото, където те живеят днес.
Подписваме се и приветстваме идеята за честването, защото спомените за важните събития в историята на човечеството облагородяват, каляват и възпитават, формират цивилизованост и мъдрост в съвременността.
За най-любопитните и педантични читатели даваме основните издания на някои от най-важните извори, върху чиито данни се реконструира ситуацията около издаването на Едикта за верска търпимост /толерантност/, станало в Сердика / днес София / на 30 април 311 година след Р.Хр. :
– Lactantius. Opera. Ed. O. F. Fritzsche, Leipzig, 1844.
– Eusebius. Historia ecclesiastica. –In: Eusebius’ Werke. 1–3. Leipzig, 1903–1909.
– Eutropius Breviarium ab urbe condita, Leipzig, 1979 – Teubner edition.
– Anonymus Valesianus. Origo Constantni imperatoris sive Anonymi Valesiani pars prior; Anonymi Valesiani pars posterior // Monumenta Germaniae Historica, Auctores antiquissimi. Vol. IX: Chronica minora Saec. IV-VII. Vol. I. Berolini, 1892.
– Epitome de Caesaribus F. Pichlmayr, Leipzig, 1911, Teubner edition.
– Jordanes. De summa temporum vel origine actibus gentis romanorum. Ed. T. Mommsen, Berlin, 1882.
– XII Panegyrici Latini // In Praise of Later Roman Emperors: The Panegyrici Latini. Ed. and trans. Nixon, C.E.V., and Barbara Saylor Rodgers. Berkeley, University of California Press, 1994.
– Hieronymus, Chronicum. Patrologia Latina, t. 27.
– Jones, A.H.M. J.R. Martindale, and J. Morris. „C. Galerius Valerius Maximianus 9.“ The
Prosopography of the Later Roman Empire, Cambridge, 1971, 1.574
Д-р Веселина Вачкова – историк официален консултант
Проф.д-р Василка Тъпкова-Заимова
Проф.д-р Асен Чилингиров
Проф.д-р Диана Гергова
Проф.д-р Йордан Табов
Проф.д-р протойерей Радко Поптодоров
Пламен Цонев – писател
Доц.д-р Трендафил Кръстанов
Д-р Деяна Гарчева
Издал Сердикийският едикт за верска търпимост
Инициатива 1700 